Всеки човек има отношения с Париж. Или хайде да не е всеки човек, всеки европеец. Или го мразиш, или го обожаваш, или искаш да отидеш там - няма начин да си равнодушен към Париж. И аз споделям общата пристрастеност към - едни го наричат град на модата, други на любовта. За мен обаче 6-месечната афера с Париж започна от Рим, където всички на моята позиция от другите държави се събрахме на едноседмичен тренинг, та от там и започва разказът ми за това приключение, които реших да документирам в този блог.

Всичко Започва от Рим - Вечният Град

Семинарът се провеждаше в ето тази старинна средиземноморска къща под куполите на огромни иглолистни дървета, които така и не разбрах как се казват, но имаха шишарки като нашенски борове, ама едни огромни и тежки, ако те прасне по-главата от толкова високо, сериозно може да пострадаш. В Италия националния герои е Гарибалди, който е обединил страната /нещо като нашия Левски/ и понеже въпросният бил спал веднъж в къщата са я запазили под името Casale Garibaldi, а сега хост на проекта Citta dell'Utopia, който може да видите тук: http://www.lacittadellutopia.it/





Преди няма и 6 години тази прекрасна старинна средиземноморска къща е била запусната, пълна с боклуци и курешки на гълаби. Хората от SCI Italy се хванали, с помощта на общината, която им я е отпуснала безвъзмездно, и сега това е културен център, където има курсове по езици, по пеене, по танци, библиотека, провеждат се такива събития като нашия семинар, но най-хубавото безспорно е органичната градина, с множество растителни видове, един от които може да видите тук:



Това, което най-сантиментално ме впечатли, разбира се, бяха отрупаните с плод портокалови дървета насред блоковете...


Опасението ми че нищо няма да успея да видя /тъй като щяхме да имаме само един свободен следобед за разходка из града от натоварената ни семинарна програма/ се оказа напълно безпочвено. Рим е, както вярно го определят в някои гайдове, "музей под открито небе". Навсякъде има руйни от всички епохи, всеки детайл на градския пейзаж крие нещо специално, дори уличните лампи са със специален дизаин. Не ти трябва карта в Рим, защото просто трябва да минеш по всички улици /и така ще откриеш всичко, което те интересува, спокойно и естествено/ Редуването на огромни трескаво шумящи с трафика улици с тихи, тесни сокаци, превръща разходката в разнообразно преживяване. Ала трябва да внимаваш наистина с колите и най-вече с неприятните моторчета-скутерчета, които не се съобразяват с нищо и сякаш не им дреме че може да минат през тебе.

готина количка, подобна, но различна от Смaртовете

Kултурната вечер на семинтара. Аз сравнително често ходя по места, където трябва да представяш националната си култура на вечери наречени World Night, International Night или нещо такова, когато се вадят неща от рода на картички, знамения, брошури, мартеници и музикални инструменти /в моя случай - дудук/ В повечето случаи хората носят и по едно шише национално питие да почерпят и като разсипят по чашите се получава по малко за всеки, колкото да опита вкуса. Ала такава вакханалия не бях си и представяла - само украйнките извадиха 3 бутилки водка от по 1 литър! Сърбите - някаква ракия, словенките - боровинкова ракия, полякините - зубровка и още нещо високо алкохолно, финландеца естествено какво би се очаквало, шотландеца - вече забравих какво whisky. Както се казва "I leave it to your imagination"...

Имам един въпрос, които зададох няколко пъти, но получих само странни погледи, повдигане на вежди и никакви отговори. Как може човекът, който се е отрекъл три пъти от Христос, да получи огромна катедрала, известна в целия свят и пълна с произведения на изкуството, а човекът, подложен на огромни мъчения през целия си житейски път, страдал заради вярата и т.н. получава далеч по-скромна и безмерно по-малко посетена катедрала? Мен лично базиликата на Св. Павел ми хареса повече - величествена и същевременно по-скормна /поради едностилието си/ от St. Петър. В нея има византийски мозaйки, портрети на всичките папи, включително сегашния и доста интересени големи икони. Също така се съхранява парченце от веригата, с която са влачили Св. Павел. Едно от най-интересните неща беше портата към двора, на която бяха нарисувани разни ужасии като отсичане на глави...








































ето я огромната статуя на Св. Павел, мечът е от метал.

И накрая - да кажа няколко думи за Ватикана. Приближавайки се към най-близкия до седалището на папата мост над Тевере, самата архитектура като че започна да ми изглежда по-сериозна и направо плашеща, както тази уличнo-стенна лампа.


Още преди да мина моста с невероятните склуптури /подобен на този в
Прага/ погледа ми бе прикован от огромния Къщело ДАнжело, или
старинната крепост на Иператор Адриан, където Григории Велики вижда агел по време на чумната епидемия и от там идва името на замъка. Най-забележителното при него е формата му - елипсовидна с вписан цилиндър и серия от статуи. Това е неофициалната
оръжейница и скривалище на кралските особи от античността до днес.


Ватикана... каквото и да се каже, ще е малко. :)
Както ми бе обясненено от един полицаи, всъщност хората влизат само в Музея и в Базиликата, иначе влизането във Ватикана е забранено. След като чинно изчаках на опашка и минах през проверките, се отправих към входа на Св. Петър с туптящо сърце, защото знаех какво ми предстои веднага в дясно. Среща с Пиета!
Може много да се пише, а то и е изписано за Микеланджело и работата му, затова не искам да се включвам в този оркестър от хвалачи. Само ще кажа, че пожелавам на всеки, които има отношение към изкуството, да преживее такива чувства. За съжаление, след похищението над девата от луд унгарец с брадвичка, които и е счупил носа /после е възстановен/, сега е зад стъкло, а преди е можело да я видиш, дори да я пипнеш...!

Cнимах я много, но като че ли само тази снимка на полите и горе-долу ми е станала за съжаление. (Можете ли да си представите, че е бил само на 23 години, когато е изсякъл тази приказка?!) Тъй като съм хвърлила монета в Треви, реших да оставя за следващия път когат посетя Рим, наслаждението на Сикстинската Капела и другите съкровища от Музея на Ватикана.


Свети Петър представлява един изключително еклектичен сбор от произведения на изкуството - с една дума всеки папа които е властвал е оставил отпечатъка си там и по и размера на саркофага му можеш да съдиш за вкуса му и дали е бил среден, умерен или голям грандоман. Единственото място, където има 4 пейки в базиликата е пред презръчния саркофаг на Йоан Павел II. Снимах го отблизо, защото лицето му изразява такова спокойствие и такава усмивка, сякаш вижда нещо невероятно красиво /райските двери са се разтворили или ?/

Вратите на базиликата много ме впечатлиха- на Свети Павел бяха рисунки на мъчения, тук изсечени от камък гадости...


Навръщане от Ватикана попаднах на страшна малка галерия за съвременно изкуство, където видях проекта Гиганти, които много ме впечатли.

Най-готиното "ааахване" на душата си в Рим изпитах пред фонтана Треви, нощна обстановка. Той представлява огромна колестница на Нептун, която изскача от водата. Когато го видях, десетина минути не можех да откъсна поглед от него. Ето една снимчица, която, надявам се поне малко отразява красотата на фигурите и падащата вода.

Магазините - аз обикновено ги пропускам покрай очите си, но понеже убивах време до полета попаднах на много симпатични неща като този fluffy телефон.



Това беше кратичкото ми отскачане до Рим. Другият път се надявам да съм просто турист, наслаждаващ се на свободното си време, за да имам възможност да видя повече.